Форум за психология и житейски кризи
Октомври 09, 2026, 03:00:16 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:


КАРТИЧКИ
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Вход Регистрация  
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Загуба на домашен любимец  (Прочетена 6205 пъти) Bookmark and Share
Maari
Newbie
*
Публикации: 1


Профил Ел. поща
« -: Юни 12, 2010, 01:47:10 »

Всичко започна след смърта на 14г.ми кученце.Тя живееше при нас в къщи през всичките години и когато се разболя от рак и притърпя няколко операции просто по вече нямаше как да и помогнат. Не позволих да я приспят щото си мислех че ще е предателство от моя страна към нея. Минаха вече близо два месеца а болката от загубата и липсата и не отминава. Зная че сега много от тези които четат поста ми ще си кажат че има и други загуби по страшни и ще са прави но за мене тази загуба си е голяма,така чуствам аз нещата и така ги изживявам. Тъй като кученцето не можеше да диша нормално в мен се появи чуство на болка само при мисълта за края и, заболява ме гърлото и ме държи с дни наред и никакви хапчета не помагат. Нещо по силно от мен ми спомня всичко и аз по пътя на логиката си казвам че е изтърпяла огромна болка в гърдите и там ме заболява. На няколко пъти се събуждам от чуство за липса на въздух и сърцебиене. Започнах да чуствам умора и загубих интерес към неща които съм обичала и харесвала. Чуствам се отпадналла и ме боли гърлото. Страх ме е, стряскам се от всичко . Мисля че всичко това идва от чуството ми за вина към кученцето ми и сега се упреквам че не съм я приспала а я оставих да я боли. Само при тази мисъл вече нямам въздух и нещо ме души.
Не зная какво е това състояние но то ме убива. Не съм го споделяла с никой до сега просто го потисках в  себе си и очаквах да премине. Моля ви хора помогнете ми !
Активен
jani12
Newbie
*
Публикации: 4


Профил
« Отговор #1 -: Юни 13, 2010, 03:48:54 »

Разбирам те,   Maari! И моето кученце почина, не посмяхме да го евтаназираме. Беше на 15 години. Почина в мъки.Тъгата е голяма, често си мисля за него. Това, което изпитваш е някакъв вид стрес, който се получава след тежко изживяване по близък човек или както е в твоя случай кученцето. Лека-полека с времето трябва да отмине.Важното е да говориш по въпроса, колкото повече говориш, толкова по-бързо ще успееш да се съвземеш.
Активен
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1