Татко почина след като се бори 3 години

Съкрушена съм и се чудя изобщо какъв е смисълът на живота. Татко цял живот се е борил и е постигнал доста неща в живота, но последните 3 години сякаш адът беше слязал за него тук на земята. След лекарска грешка, той се обездвижи. Рехабилитатори се стремяха да го изправят на крака, той се бореше заедно с тях. Чудото стана. Започна да се движи по малко , но получи кръвоизлив от язва и отново не можеше да се изправи на крака, въпреки че правехме консултации с всички възможни лекари. Целият му гръб беше в рани, независимо, че лежеше на специален дюшек, отслабна, но въпреки това се бореше за живот и ни молеше да му помагаме, ние правехме всичко, каквото можехме. Беше тежко, борехме се за живота му всеки ден, заедно с него.Правехме превръзки на раните, давахме му стриктно лекарствата, които лекарите изписваха и очаквахме чудо. Но то не се случи. Татко почина и в последните секунди от живота си се молеше да му помогнем. Но нито лекарите, нито ние успяхме да му помогнем. Чувството за вина остана, защото не успяхме да намерим начин да му помогнем. Татко беше на 76 години.Не зная дали мога да се разделя с чувството за вина ,че не успях да му помогна. Тъгата е огромна и вината също. Дали ще успея да се справя с чувството за вина някога? Моля подскажете ми!