Разбирам те,   Maari! И моето кученце почина, не посмяхме да го евтаназираме. Беше на 15 години. Почина в мъки.Тъгата е голяма, често си мисля за него. Това, което изпитваш е някакъв вид стрес, който се получава след тежко изживяване по близък човек или както е в твоя случай кученцето. Лека-полека с времето трябва да отмине.Важното е да говориш по въпроса, колкото повече говориш, толкова по-бързо ще успееш да се съвземеш.

И аз имам същото усещане, че някой пристъства в стаята като загася лампата, ужасно е. И при мен, не е веки ден, а само понякога, ако някой знае защо е така нека помогне

Днес бях на задушница на гробищата. Гледах ужасната кал в която стъпвам и неможех да се помиря, че моя баща лежи в тази кал. Ужасно, не мога да го приема, това е силно усещане, което не мога да приема. Чудя се какъв е смисълът на живота, след като живота свършва и хората завинаги остават в земата?!

Съкрушена съм и се чудя изобщо какъв е смисълът на живота. Татко цял живот се е борил  и е постигнал доста неща в живота, но последните 3 години сякаш адът беше слязал за него тук на земята. След лекарска грешка, той се обездвижи. Рехабилитатори се стремяха да го изправят на крака, той се бореше заедно с тях. Чудото стана. Започна да се движи по малко , но получи кръвоизлив от язва и отново не можеше да се изправи на крака, въпреки че правехме консултации с всички възможни лекари. Целият му гръб  беше в рани, независимо, че лежеше на специален дюшек, отслабна, но въпреки това се бореше за живот и ни молеше да му помагаме, ние правехме всичко, каквото можехме. Беше тежко, борехме се за живота му всеки ден, заедно с него.Правехме превръзки на раните, давахме му стриктно лекарствата, които лекарите изписваха  и очаквахме чудо. Но то не се случи. Татко почина и в последните секунди от живота си се молеше да му помогнем. Но нито лекарите, нито ние успяхме да му помогнем. Чувството за вина остана, защото не успяхме да намерим начин да му помогнем. Татко беше на 76 години.Не зная дали мога да се разделя с чувството за вина ,че не успях да му помогна. Тъгата е огромна и вината също. Дали  ще успея да се справя с чувството за вина някога? Моля подскажете ми!