При загуба на съпрг,който е бил и добър приятел,мъката е непоносима,а после самотата още повече увеличава скръбта...
Не знам как е при другите,но аз не съм същия човек след загубата.Всичко рухна-няма семейство,няма цели,няма мечти.А и старите приятели като че ли ме забравиха.Може би защото не съм същия весел ,амбициозен,силен човек...Просто живея ден за ден.Но това не съм аз.Опитвам да намеря сродни души за раздумка.Имам няколко такива с интернет контакт,но те са далеч,а бих искала истински приятели с които да общувам и да не се чувствам самотна.Не търся секс или сериозно обвързване- просто добри приятели ,подобно на групите за взаимопомощ.Но в малките градове такива няма,а и мероприятия за социалните контакти липсват.
Ако някой има идея,или може да даде съвет моля да пише.Осъзнавам че мъката и самотата ме убиват БАВНО