Форум за психология и житейски кризи

Всичко започна след смърта на 14г.ми кученце.Тя живееше при нас в къщи през всичките години и когато се разболя от рак и притърпя няколко операции просто по вече нямаше как да и помогнат. Не позволих да я приспят щото си мислех че ще е предателство от моя страна към нея. Минаха вече близо два месеца а болката от загубата и липсата и не отминава. Зная че сега много от тези които четат поста ми ще си кажат че има и други загуби по страшни и ще са прави но за мене тази загуба си е голяма,така чуствам аз нещата и така ги изживявам. Тъй като кученцето не можеше да диша нормално в мен се появи чуство на болка само при мисълта за края и, заболява ме гърлото и ме държи с дни наред и никакви хапчета не помагат. Нещо по силно от мен ми спомня всичко и аз по пътя на логиката си казвам че е изтърпяла огромна болка в гърдите и там ме заболява. На няколко пъти се събуждам от чуство за липса на въздух и сърцебиене. Започнах да чуствам умора и загубих интерес към неща които съм обичала и харесвала. Чуствам се отпадналла и ме боли гърлото. Страх ме е, стряскам се от всичко . Мисля че всичко това идва от чуството ми за вина към кученцето ми и сега се упреквам че не съм я приспала а я оставих да я боли. Само при тази мисъл вече нямам въздух и нещо ме души.
Не зная какво е това състояние но то ме убива. Не съм го споделяла с никой до сега просто го потисках в  себе си и очаквах да премине. Моля ви хора помогнете ми !

Разбирам те,   Maari! И моето кученце почина, не посмяхме да го евтаназираме. Беше на 15 години. Почина в мъки.Тъгата е голяма, често си мисля за него. Това, което изпитваш е някакъв вид стрес, който се получава след тежко изживяване по близък човек или както е в твоя случай кученцето. Лека-полека с времето трябва да отмине.Важното е да говориш по въпроса, колкото повече говориш, толкова по-бързо ще успееш да се съвземеш.